Българка
Пред нищетата не сведе ти глава
и гордо със труда си преживяваше,
закрилница на старци и деца,
ти пак бе гордата жена.
Отгледала си толкова юнаци,
един от друг по смели и добри,
и никога не искаше парични знаци,
защото гордостта във тебе се всели.
Пред българката, ето, нашия поклон,
изхранила хайдути и герои,
а нея никой не положи в трон,
тя бе невидима и силна в своя стон.
А българската майка е светица,
родила и отгледала децата сам-сама
да бранят своята родина и звездица,
че нашата държава не приема чужди светила.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калоян Тодоров Всички права запазени
