vampire_blood_kiss (Йоанна Маринова)
191 389
10.07.2008 г., 19:11 ч.

Българско клеймо 

  Поезия
592 0 6


Когато призори апостоли се бесят,
земята осквернена тихо плаче.
И призракът на отлежалите им кърви
студено вие сред палачите.

Когато призори апостоли се бесят,
не си отиват даже самодивите.
Героите зачеват сляпа вечност
във дните - полуделите и сивите.

Те силно пеят. Пеят до възставане.
Над оргиите гласът им се извива.
Когато тялото склони веществено,
духът със ярост в боя се надига

със сините си вледенени устни
в усмивка плашеща и нечовешка,
с проникнала през зъби лудост,
в неспирния екстаз мъртвешки.

---
Така земята черна ще ги помни.
Апостоли от миналото време.
Разпънати на кръста петъчен.
Възкръснали да теглят бремето.

А оргиите - слепи ще осъмнат.
С един неясен белег на челото.
Пречистени. Човеци. Полумъртви.
Крещящи. На България с клеймото.

© Йоанна Маринова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Пишеш прекрасно!!!
    Подкрепям те с две ръце и сърце!
  • Браво!!!
  • много стойностно...
    Браво...!
  • "А оргиите - слепи ще осъмнат.
    С един неясен белег на челото.
    Пречистени. Човеци. Полумъртви.
    Крещящи. На България с клеймото."

    Поклон дете!Великолепно пишеш!А що се отнася до Бяла и аз бях очарована от твоето изпълнение, просто не ти знаех ника.
  • Наистина целувката ти е кървава. Заразяваш ни както вирусът на вампир. Възхищавам се на умението ти да пишеш такъв стил Тази сцена е тясна за теб
  • !!!Поклон пред таланта ти
Предложения
: ??:??