Българско клеймо
Когато призори апостоли се бесят,
земята осквернена тихо плаче.
И призракът на отлежалите им кърви
студено вие сред палачите.
Когато призори апостоли се бесят,
не си отиват даже самодивите.
Героите зачеват сляпа вечност
във дните - полуделите и сивите.
Те силно пеят. Пеят до възставане.
Над оргиите гласът им се извива.
Когато тялото склони веществено,
духът със ярост в боя се надига
със сините си вледенени устни
в усмивка плашеща и нечовешка,
с проникнала през зъби лудост,
в неспирния екстаз мъртвешки.
---
Така земята черна ще ги помни.
Апостоли от миналото време.
Разпънати на кръста петъчен.
Възкръснали да теглят бремето.
А оргиите - слепи ще осъмнат.
С един неясен белег на челото.
Пречистени. Човеци. Полумъртви.
Крещящи. На България с клеймото.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоанна Маринова Всички права запазени
Тази сцена е тясна за теб 
