Българско клеймо

Poetry

724 0 6

Когато призори апостоли се бесят,
земята осквернена тихо плаче.
И призракът на отлежалите им кърви
студено вие сред палачите.

Когато призори апостоли се бесят,
не си отиват даже самодивите.
Героите зачеват сляпа вечност
във дните - полуделите и сивите.

Те силно пеят. Пеят до възставане.
Над оргиите гласът им се извива.
Когато тялото склони веществено,
духът със ярост в боя се надига

със сините си вледенени устни
в усмивка плашеща и нечовешка,
с проникнала през зъби лудост,
в неспирния екстаз мъртвешки.

---
Така земята черна ще ги помни.
Апостоли от миналото време.
Разпънати на кръста петъчен.
Възкръснали да теглят бремето.

А оргиите - слепи ще осъмнат.
С един неясен белег на челото.
Пречистени. Човеци. Полумъртви.
Крещящи. На България с клеймото.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

kity (Людмила Нилсън)

Пишеш прекрасно!!!
Подкрепям те с две ръце и сърце!

2008-07-31T17:21:00+03:00
Ивана59 (Иванка Гичева)

Браво!!!

2008-07-11T10:26:29+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

много стойностно...
Браво...!

2008-07-11T00:54:06+03:00
Довереница (Дочка Василева)

"А оргиите - слепи ще осъмнат.
С един неясен белег на челото.
Пречистени. Човеци. Полумъртви.
Крещящи. На България с клеймото."

Поклон дете!Великолепно пишеш!А що се отнася до Бяла и аз бях очарована от твоето изпълнение, просто не ти знаех ника.

2008-07-11T00:46:15+03:00
Haunted666 (Слава)

Наистина целувката ти е кървава. Заразяваш ни както вирусът на вампир. Възхищавам се на умението ти да пишеш такъв стил Тази сцена е тясна за теб

2008-07-10T23:50:31+03:00