Българско сърце...
Една сълза по бузата се стича,
една любов в гърдите им кърви,
една душа продължава все да тича,
един човек към свойта смърт върви...
Гордостта в очите заблестява
и няма път, няма връщане назад!
Смъртта душите смели извисява,
животът по-страшен е от ад!
Българска кръв във вените тече
и думичката "свобода" на устните стои!
Може само българско да е това сърце,
което тъй силно да обича и да мрази!
Написах го след като прочетох романа "Под игото" на Иван Вазов - един невероятен роман за българския народ и българското сърце!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диа-непокорна Всички права запазени
