Feb 19, 2008, 11:37 PM

Българско сърце...

  Poetry
1.1K 0 4

Една сълза по бузата се стича,

една любов в гърдите им кърви,

една душа продължава все да тича,

един човек към свойта смърт върви...

Гордостта в очите заблестява

и няма път, няма връщане назад!

Смъртта душите смели извисява,

животът по-страшен е от ад!

Българска кръв във вените тече

и думичката "свобода" на устните стои!

Може само българско да е това сърце,

което тъй силно да обича и да мрази!

                                             

         Написах го след  като прочетох романа "Под игото" на Иван Вазов - един невероятен роман за българския народ и българското сърце!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диа-непокорна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...