Feb 19, 2008, 11:37 PM

Българско сърце...

  Poetry
1.1K 0 4

Една сълза по бузата се стича,

една любов в гърдите им кърви,

една душа продължава все да тича,

един човек към свойта смърт върви...

Гордостта в очите заблестява

и няма път, няма връщане назад!

Смъртта душите смели извисява,

животът по-страшен е от ад!

Българска кръв във вените тече

и думичката "свобода" на устните стои!

Може само българско да е това сърце,

което тъй силно да обича и да мрази!

                                             

         Написах го след  като прочетох романа "Под игото" на Иван Вазов - един невероятен роман за българския народ и българското сърце!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диа-непокорна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....