17.06.2021 г., 11:56

Бързащо Лято

559 0 3

 

Тръгнало е Лятото,

като конче малко...

бърза, бърза,

иска да препуска...

Ахааа - още малко...

ще ми се изплъзне,

ще препусне диво...

диво и игриво...

Стой ти още...

Лято, мило, мое...

Хич не съм се наситила...

Синьото небе,

слънцето, морето

Летните ти ветрове,

даже дъждовете...

Моля те, поспри се...

Цветните поляни,

и в горите и в полята-

птичите ти песни,

всичко искам

с шепите да грабна -

да го скрия във душата...

в вените ми, да тече -

там да си остане!

Мило, мое, Лято,

младо и игриво...

Конче Вихронче...

стой със мене още!

Под дъги ще тичаме,

и светулките ще гоним...

Вечерни огньове,

ще ни топлят в мрака...

Ще бройм звездите,

и ще спим в уханното сено...

Песни ще си пеем,

докат отмалеем...

Мило мое Лято

Спри...

Не си отивай...

Valentina N.V. ( Mitova)

14/06/2021

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Valentina Mitova Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Веселка и Руми, Благодаря много❤❤Много ми бърза времето....а Лятото все не ми стига....❤
  • Ех Вале, хубаво е лятото, а то погледни само след няколко дни ще е равноденствие и денят ще почне да намалява. Ама хайде да не униваме, лято, топло, море, планина,светулки,звезди, лято! Да го изживеем!
  • Спира и остава в това хубаво стихотворение! Поздрави!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...