Ц В Е Т О В Ъ Р Т Е Ж
Хищен поглед в деколтето
и разпалва се пожар.
По-надолу нежно цвете
чака своят градинар.
То усеща топлината,
но бушува луд стремеж.
Най-полезен за цветята
е един цветовъртеж.
Амбициран до заблуда,
от желания - пиян
кацнах като пеперуда
сам на цветето - капан.
И сервира ми съдбата
истината недобра:
„Щом си роб на аромата -
ще си жертва на цветя!”
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
