13.08.2011 г., 23:11

* * *

584 0 0

Разцъфнах, щом докосна ме.

За секунда разбрах, че за мен си създаден.

Погледнах в твоите очи прекрасни

и сякаш видях душата ти.

Душа, която беше по-прелестна от всичко.

Всичко стана за миг.

Миг, но щастлив.

Не очаквах да ме намериш,

не очаквах и че ще е така силно,

но любовта е една голяма изненада…

Нали така?

Толкова мразя, че тази пустош се опитва да ни раздели,

но сърцата, щом веднъж са се зърнали…

не ще спрат да копнеят едно за друго.

Може би писано е…

писано е да осъзнаем, че сме си нужни,

че се нуждаем от своята друга половина

и да продължаваме все повече да потъваме и потъваме в любовта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...