Есента дойде в моята душа
и дъжд пороен заваля.
Мъгли сърцето ми обвиха,
студове вътре в мен
гнездо си свиха.

Зимата и тя дойде,
студът бавно ме завладява
и сърцето в лед сковава.

Не жена,
а статуя студена съм сега.
Сама, безчувствена, наранена.

Нож в сърцето ми заби
и на две го разполови.
Река от черни кърви се стича
към бездънната ми душа.

Болка и омраза в мен се преплитат.
Боли. Как ме боли.
Боже, как болката да спра?
Как леда да разтопя?

Празно е сърцето, празна е душата.
След теб нищо не ми остана.