Тежи ми...може би е времето преди,
може би /са не/изказаните думи,
спомени за бъдеще...следи,
може би е трябвало да бъдем /с/ други...
Утро слято с болката от вчера
ще жадува нещо по-добро,
а цигарата в ръцете ми трепери,
даже аз не знам... защо...
Ще продължа, дори /дали/ и без да се обръщам,
ще те забравя… странен ритуал,
след който ще съм цял и ще прегръщам,
така до края… липсване… кинжал.