Sep 23, 2018, 3:51 PM

***

  Poetry
702 1 0

 

 

Тежи ми...може би е времето преди,

може би /са не/изказаните думи,

спомени за бъдеще...следи,

може би е трябвало да бъдем /с/ други...

 

Утро слято с болката от вчера

ще жадува нещо по-добро,

а цигарата в ръцете ми трепери,

даже аз не знам... защо...

 

Ще продължа, дори /дали/ и без да се обръщам,

ще те забравя… странен ритуал,

след който ще съм цял и ще прегръщам,

така до края… липсване… кинжал.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Трифонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...