ЦАРСТВО НА СПОМЕНИТЕ
Назад във времето се връщам,
с криле на гълъбица бяла,
отново в бащината къща,
тъй непокътната и цяла.
На прага, детството лазурно,
посрещнах с непринуден смях,
безгрижно, шеметно катурнах,
преградите да имам страх.
Невинна, първата ми обич,
съзрях в една сълза гореща.
Превърната от мое хоби,
в отдавна закъсняла среща.
И после любовта голяма,
с която смело казах да,
моят свят наречен Яна,
огрян от наш`те две слънца...
Оставям времето след мен,
да се погрижи пак за всичко.
Живота щом е споделен,
не вярвам, че живях за нищо.
с криле на гълъбица бяла,
отново в бащината къща,
тъй непокътната и цяла.
На прага, детството лазурно,
посрещнах с непринуден смях,
безгрижно, шеметно катурнах,
преградите да имам страх.
Невинна, първата ми обич,
съзрях в една сълза гореща.
Превърната от мое хоби,
в отдавна закъсняла среща.
И после любовта голяма,
с която смело казах да,
моят свят наречен Яна,
огрян от наш`те две слънца...
Оставям времето след мен,
да се погрижи пак за всичко.
Живота щом е споделен,
не вярвам, че живях за нищо.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниел Стоянов Всички права запазени
