ЦАРСТВО НА СПОМЕНИТЕ

Apr 24, 2007, 6:21 AM

Poetry

1327 0 8

Назад във времето се връщам,
с криле на гълъбица бяла,
отново в бащината къща,
тъй непокътната и цяла.

На прага, детството лазурно,
посрещнах с непринуден смях,
безгрижно, шеметно катурнах,
преградите да имам страх.

Невинна, първата ми обич,
съзрях в една сълза гореща.
Превърната от мое хоби,
в отдавна закъсняла среща.

И после любовта голяма,
с която смело казах да,
моят свят наречен Яна,
огрян от наш`те две слънца...

Оставям времето след мен,
да се погрижи пак за всичко.
Живота щом е споделен,
не вярвам, че живях за нищо.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

juliet007 (Эоя Михова)

2007-05-07T13:03:29+03:00

Браво!
zlati_ival (Златка Вълкова)

2007-04-26T15:21:57+03:00

Добре си се справил, Дани
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2007-04-24T14:37:51+03:00

Много позитивен стих!
Поздравявам те!
Имаме повече нужда от това!
Романтик (Христо Костов)

2007-04-24T11:08:42+03:00

Прекрасен стих!!! Поздрави!!!
petinka67 (Петя Кръстева)

2007-04-24T09:37:34+03:00

Страхотен стих със силен финал!
Желая много щастие!
Незабравима (Кремена Стоева)

2007-04-24T08:12:53+03:00

Силни думи!
Поздрав от мен!
byboJle4e`f (Сияна Георгиева)

2007-04-24T07:58:51+03:00

Харесва ми!
Най-силен и уверен е последния
оптимистичен куплет!
Определено не си живял за нищо!
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

2007-04-24T06:32:05+03:00

"Живота щом е споделен,
не вярвам, че живях за нищо. "
Не си!
Още повече след такъв стих...браво!!!