Съществуваш ли, кажи, всичко в мен ехти...
Съществуваш ли, кажи, и раната в гърдите ми
излекувай без отново да ме боли...
Съществуваш ли, кажи, прошепни името ми,
когато дъждът започне да вали...
Съществуваш ли, кажи,
и нека двама с теб се превърнем в едно цяло
без това да ни нарани....
© Златина Атанасова Всички права запазени