4.03.2008 г., 11:11

* * *

1.3K 0 3
Някой ден, когато изгрееш, ще побегна
към светлия ти край, ще потърся там
парченцата от себе си, захвърлени през
времето. Взимам си мечтите, взимам си
думите, очите и побягвам в себе си. Дано
още съм там?


Някой ден, когато те срещна отново
в себе си, ще те помоля да си тръгнеш, да си
отидеш, за да мога да си поема дълбоко
от свежия живот, който ме чака. Съмнявам се,
че ще си отидеш: тук ти харесва...


Някой ден, когато отново успея да се
усмихна, да помечтая, да помисля за  себе си...
Значи съм те забравил и съм отплавал  в
далечното щастие с цигара в ръка и мелодия
в главата, ще поплача за теб, но за последен път.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Бушев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е красиво!Въздействието му е уникално..много ми хареса и действително щях да се разплача...леки тръпки...Сега разбирам наистина как понякога ми липсваш ужасно много...
  • Заслужени аплодисменти от мен!
  • Това ми хресва повече от предишните ти! Интересен стил, само в края малко ми "бяга", примерно: "ще поплача за теб - за последно!" Знам ли! Поздрави!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...