4.03.2008 г., 11:11 ч.

* * * 

  Поезия » Друга
1006 0 3
Някой ден, когато изгрееш, ще побегна
към светлия ти край, ще потърся там
парченцата от себе си, захвърлени през
времето. Взимам си мечтите, взимам си
думите, очите и побягвам в себе си. Дано
още съм там?


Някой ден, когато те срещна отново
в себе си, ще те помоля да си тръгнеш, да си
отидеш, за да мога да си поема дълбоко
от свежия живот, който ме чака. Съмнявам се,
че ще си отидеш: тук ти харесва...


Някой ден, когато отново успея да се
усмихна, да помечтая, да помисля за  себе си...
Значи съм те забравил и съм отплавал  в
далечното щастие с цигара в ръка и мелодия
в главата, ще поплача за теб, но за последен път.

© Георги Бушев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много е красиво!Въздействието му е уникално..много ми хареса и действително щях да се разплача...леки тръпки...Сега разбирам наистина как понякога ми липсваш ужасно много...
  • Заслужени аплодисменти от мен!
  • Това ми хресва повече от предишните ти! Интересен стил, само в края малко ми "бяга", примерно: "ще поплача за теб - за последно!" Знам ли! Поздрави!
Предложения
: ??:??