* * *
Някой ден, когато изгрееш, ще побегна
към светлия ти край, ще потърся там
парченцата от себе си, захвърлени през
времето. Взимам си мечтите, взимам си
думите, очите и побягвам в себе си. Дано
още съм там?
Някой ден, когато те срещна отново
в себе си, ще те помоля да си тръгнеш, да си
отидеш, за да мога да си поема дълбоко
от свежия живот, който ме чака. Съмнявам се,
че ще си отидеш: тук ти харесва...
Някой ден, когато отново успея да се
усмихна, да помечтая, да помисля за себе си...
Значи съм те забравил и съм отплавал в
далечното щастие с цигара в ръка и мелодия
в главата, ще поплача за теб, но за последен път.
към светлия ти край, ще потърся там
парченцата от себе си, захвърлени през
времето. Взимам си мечтите, взимам си
думите, очите и побягвам в себе си. Дано
още съм там?
Някой ден, когато те срещна отново
в себе си, ще те помоля да си тръгнеш, да си
отидеш, за да мога да си поема дълбоко
от свежия живот, който ме чака. Съмнявам се,
че ще си отидеш: тук ти харесва...
Някой ден, когато отново успея да се
усмихна, да помечтая, да помисля за себе си...
Значи съм те забравил и съм отплавал в
далечното щастие с цигара в ръка и мелодия
в главата, ще поплача за теб, но за последен път.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Бушев Всички права запазени
Интересен стил, само в края малко ми "бяга", примерно: "ще поплача за теб - за последно!" Знам ли! Поздрави!
