Laska (Ласка Александрова)
852 13638
27.07.2010 г., 14:10 ч.

Целуната 

  Поезия
777 0 23



Пак тихо

се приплъзна вечерта.

По котешки гальовно

и на пръсти

отърка се във птичите гнезда,

накара гълъбите да изпърхат,

на щурците

в струните се заигра,

вятъра прегърна,

а той сниши се

и в пазвите ù

като сгушено дете помръдна

и притихна.

 

Луната,

самотно облаче зави,

незабелязано сълзи отрони,

търкулна ги в листата на бреза,

целуна я

и тя прошепна:

„Не питай чакам ли -

това умея.”

 

 

 

 

© Ласка Александрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??