Целувал ли си се с дъжда,
галил ли си огъня?
Обичал ли си ти смъртта?
Връщал ли си се от пепелта?
Бил ли си по-сам
от гаснещ пламък,
по-нещастен и студен
от камък?!
Тичал ли си на пръсти
през бодли
и усещал ли си болката
на моите сълзи?!
Целувал ли си се с дъжда?
Искал ли си да не спира?
Защото слънцето огрее ли -
утрото за нас умира!
© Васи Куин Всички права запазени
Различното винаги ми е харесвало!Поздравления