Целувам ръка
Целувам ръка
В тъканата престилка на баба,
оплевила тънка леха,
намирам отново какво ли не –
от див лук до остра трева.
От троскота всяка година
брани малкото късче земя
и слага избраното семе,
покланя се, изправя снага...
Толкова малка и фина,
жилава е, като горски бръшлян,
а приказките и с годините
натежаваха с мъдрости, знам
и за добрите тайни орисници,
и за злата кост от змия,
и за белия кон, за поличбите...
А сега, добре ли е там?
От долната земя, и от горната,
от бунара с кристална вода
сигурно нещо попиваме,
иначе защо ли сме, прах
дори и от златната ябълка,
не струва и стар гологан,
ако ехо от бабини приказки
не покълне в добри семена.
В тъканата престилка на баба,
оплевила тънка леха,
намирам отново какво ли не –
от див лук до остра трева.
От троскота всяка година
брани малкото късче земя
и слага избраното семе,
покланя се, изправя снага...
Толкова малка и фина,
жилава е, като горски бръшлян,
а приказките и с годините
натежаваха с мъдрости, знам
и за добрите тайни орисници,
и за злата кост от змия,
и за белия кон, за поличбите...
А сега, добре ли е там?
От долната земя, и от горната,
от бунара с кристална вода
сигурно нещо попиваме,
иначе защо ли сме, прах
дори и от златната ябълка,
не струва и стар гологан,
ако ехо от бабини приказки
не покълне в добри семена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Доли Всички права запазени
