В тъканата престилка на баба, оплевила тънка леха, намирам отново какво ли не – от див лук до остра трева. От троскота всяка година брани малкото късче земя и слага избраното семе, покланя се, изправя снага...
Толкова малка и фина, жилава е, като горски бръшлян, а приказките и с годините натежаваха с мъдрости, знам и за добрите тайни орисници, и за злата кост от змия, и за белия кон, за поличбите... А сега, добре ли е там?
От долната земя, и от горната, от бунара с кристална вода сигурно нещо попиваме, иначе защо ли сме, прах дори и от златната ябълка, не струва и стар гологан, ако ехо от бабини приказки не покълне в добри семена.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.