Небето с дъх целува планините.
Слънцето - прекрасната трева.
Очакват своята целувка и вълните
от пясъка копринен на брега.
Пчеличката целува всяко цвете.
Реката - всеки камък в нея.
Целуват нежно всичко ветровете.
Дъждът - земята и така живеят.
Това се случва ден след ден
и вечно, знай, ще продължи.
Недей да бъдеш лош със мен.
Кога ще ме целунеш ти?
© Стефка Крушарова Всички права запазени