Небето с дъх целува планините.
Слънцето - прекрасната трева.
Очакват своята целувка и вълните
от пясъка копринен на брега.
Пчеличката целува всяко цвете.
Реката - всеки камък в нея.
Целуват нежно всичко ветровете.
Дъждът - земята и така живеят.
Това се случва ден след ден
и вечно, знай, ще продължи.
Недей да бъдеш лош със мен.
Кога ще ме целунеш ти?
© Стефка Крушарова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
