Целувката на паяк
Беше приказна мрежа със примка и бе
толкоз сребърно-жадна за мене.
Колко трепетно, влюбено тя ме зове!
Няма нужда от много ловене.
И ме вика насън, и така да блестят
върху мрежата капчици росни!
Но съм толкова дребна... Да съм лотосов цвят -
може би щеше да ме докосне.
Ала аз съм калинка в големия свят
на един тънкопръст кръстоносец.
Вдигна тост в моя чест и за миг занемях:
колко сладост със болката носи!
Щом се вряза в дъха ми, дъждът заваля
в точковидната моя вселена.
И с усмивка целувам: "Не ме заболя."
Но си знам, че съм смъртно ранена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Цветкова Всички права запазени
