goredoly (Миглена Цветкова)
407 2913
29.11.2015 г., 22:28 ч.  

Целувката на паяк 

  Поезия
435 0 8

Беше приказна мрежа със примка и бе
толкоз сребърно-жадна за мене.
Колко трепетно, влюбено тя ме зове!
Няма нужда от много ловене.


И ме вика насън, и така да блестят
върху мрежата капчици росни!
Но съм толкова дребна... Да съм лотосов цвят -
може би щеше да ме докосне.

 

Ала аз съм калинка в големия свят
на един тънкопръст кръстоносец.
Вдигна тост в моя чест и за миг занемях:
колко сладост със болката носи!

 

Щом се вряза в дъха ми, дъждът заваля
в точковидната моя вселена.
И с усмивка целувам: "Не ме заболя."
Но си знам, че съм смъртно ранена.

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасен майсторски финал! Адмирации и от мен!
    Поздрави!
  • Чудесно е! Много ми хареса!
  • Стихът ти е като свежа глътка въздух - толкова различен и оригинален! В предпоследния куплет нещо ми куца, но вероятно го знаеш и е поправимо!
  • Много е хубаво, Миленче!!! Браво!!!
  • Въздействащо. Поздрави!
  • !!!
  • Красота!Много рядко нещо ми харесва толкова. Супер, супер...
  • Усещам мрежата на този "тънкопръст кръстоносец" и тръпки ме побиват.Да се надяваме,че "На всяко действие има и противодействие".Поздрави,Милена за болезнено-вълнуващото стихотворение!
Предложения
: ??:??