limeruna

https://otkrovenia.com/bg/eseta/chovekyt-konsumator

               

               Обичам:
               – света, хората, живота, както и да изучавам творчеството на нови и любими автори :) 
               – да творя, да чета книги, да пея, да слушам музика, да си мисля, да сънувам. 
               – уединението, както и компанията на много близки хора, животинки, природата. 

               – светът ми да е разнообразен и спокоен, и истински. 

               – да вярвам, че някой ще намери от душата си тук.  

              

               Ето и малко от мен: 


Огнен взрив

Да танцувам с болката?
Не, мерси, ще
послушам соул.
И слънцето изгря
за седми път днес,
и аз подскачах по червеното.
И лицето ми беше на актриса,
размахът - на професионалист,
краката се поклащат,
ръцете - на лунен китарист,
чифт гласни струни се побутват,
пощраквам с пръсти, нищо че не мога.

Душата ми е звезден пианист,
сърцето - пламнал егоист,
а тялото извива се, увива се,
около оста на оптимист.

 

 

 

https://otkrovenia.com/bg/stihove/ognen-vzriv

 

Избрани произведения

  • Дишам теб...

    Поезия   1082  18  21  От устните ми думичка не се отрони.
    Не знаех как да махна от тъгата ти.
    В пейзажа на отминалите спомени
    препускаха вълни и птици. Бягаха.
    Целуваха се призрачни вселените. ...
  • Очаква те паяжина

    Поезия   676  11  Времето ме погълна! Изяде! Обгърна!
    Чака ме пътят, прострян като свещ.
    Накрая е пламък. И ставаш безсмъртен!
    Но не болката прави човека човек.
    Животът ми свърши ужасно безстрашно! ...
  • Любимият човек

    Поезия   156  10  Безсмислено жадуваш моя ден.
    Предателството трудно се забравя.
    Аз молех се, ти молеше пък мен
    за всяка дреболийка от пейзажа.
    Не виждаш ли, че вече сме сами? ...
  • В мекотата на спомена

    Поезия » Друга   310  Защо мигът не може да ми стигне?
    Сама съм и горя – горчив фитил.
    Угасвам вечер на парченце восък
    и търси лъч изгубен смисъл тихо.
    Целувам себе си, в мечтите – ти си… ...
  • Измисленият свят все пак живее

    Поезия   181  13  Животът ми от буря ли се скърши?
    Едничък клон отчупен – заболя.
    И беше огън птичата ни къща.
    Сълза за миг звездите разлюля.
    В стотици капки пламъче засвети. ...

Още произведения  »

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.