limeruna

https://otkrovenia.com/bg/eseta/chovekyt-konsumator

               

               Обичам:
               – света, хората, живота, както и да изучавам творчеството на нови и любими автори :) 
               – да творя, да чета книги, да пея, да слушам музика, да си мисля, да сънувам. 
               – уединението, както и компанията на много близки хора, животинки, природата. 

               – светът ми да е разнообразен и спокоен, и истински. 

               – да вярвам, че някой ще намери от душата си тук.  

              

               Ето и малко от мен: 


Огнен взрив

Да танцувам с болката?
Не, мерси, ще
послушам соул.
И слънцето изгря
за седми път днес,
и аз подскачах по червеното.
И лицето ми беше на актриса,
размахът - на професионалист,
краката се поклащат,
ръцете - на лунен китарист,
чифт гласни струни се побутват,
пощраквам с пръсти, нищо че не мога.

Душата ми е звезден пианист,
сърцето - пламнал егоист,
а тялото извива се, увива се,
около оста на оптимист.

 

 

 

https://otkrovenia.com/bg/stihove/ognen-vzriv

 

Избрани произведения

  • Дишам теб...

    Поезия   1100  18  21  От устните ми думичка не се отрони.
    Не знаех как да махна от тъгата ти.
    В пейзажа на отминалите спомени
    препускаха вълни и птици. Бягаха.
    Целуваха се призрачни вселените. ...
  • Очаква те паяжина

    Поезия   712  11  Времето ме погълна! Изяде! Обгърна!
    Чака ме пътят, прострян като свещ.
    Накрая е пламък. И ставаш безсмъртен!
    Но не болката прави човека човек.
    Животът ми свърши ужасно безстрашно! ...
  • Сиви облачета в хората (Съвременният поет)

    Поезия   204  11  13  Обичат единствено мъртви поети,
    за живите - само омраза.
    Напишеш красиви и чисти сонети,
    те кажат - на нищо не мязат.
    Тъй скучно е в днешния свят да живеят ...
  • Странни птици

    Поезия » Любовна, Друга   154  11  Обичам те...
    Прониза ни животът, прави ни безчувствени,
    стрива ни до болка, пуши ни безстрастно,
    впива се до кокал, пие безучастно,
    захвърля те високо в мен - и ни рисува... ...
  • Любимият човек

    Поезия   175  10  Безсмислено жадуваш моя ден.
    Предателството трудно се забравя.
    Аз молех се, ти молеше пък мен
    за всяка дреболийка от пейзажа.
    Не виждаш ли, че вече сме сами? ...

Още произведения  »

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.