26.07.2014 г., 21:17  

Целувката на успеха

1K 0 9

Успехът е белият принц от приказката бяла,
който кара сърцето да бие лудо в гърдите,
замъглява ума и душата с взлом прелъстява,
превръща те в роб, щом ти сбъдне мечтите,

закичва  в небето ти  седемцветна дъга,

а в действителност  тя е илюзорен  декор,

на лъскав театър с фалшива светлина,

и убива  истински ценното в твоите дни.

Но ти си готова на всичко, щом той е до теб,
ликуваш в дивия ритъм на танца звънлив,
не виждаш, че е само красиво гримиран,
не осъзнаваш, че този танц не е щастлив,
че танцуват не верен любим с любима,
а капризен бог с поредната смъртна,
не разбираш, че в ласките му лъжа има,
днес флиртува с теб, а утре с някоя друга.
Затова танцуваш покорно с влюбени очи,

уж сте в прегръдка, а всъщност си  сама,
но доволна светската ти суета блести,
завиждат ти всички, та нали си звезда,
танцуваш раболепно, лудо, до забрава,
а целувката му лукава бели мостове гори,
след време само черна пепел остава,
нямо небе в счупените криле гнезди.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кръстина Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Ангел!
    Благодаря, Ласка!
    Благодаря, Санвали!
    Благодаря, Веселка!
    Пожелавам ви само щастливо
    сбъднати мечти съдбата щедро
    да ви дари и истинско слънце
    да пее във всичките ви дни!
  • Оргинално и хубаво! С пожелания за много целувки от успеха и музата! Поздрави и от мен!
  • Истинно, Кръстина!
  • много добро описание на този капризен бял принц
  • То ако не си го преживял трудно ще го разбереш!Споделям чувствата ти!Няма ли любов в живота то значи че не си живял...Много трогателен стих.Някой бъркат любовта със Тъп...я!Поздрави от сърце!!!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...