7.11.2006 г., 19:16

Целувката на Юда

4.6K 0 16





Познаваш ли душата

на гнусният предател

на лицето с маска

наречена “приятел”?

Почувстваш ли в гърба си
на ножа острието
ще закрещиш в ума си:
О,не... Не е! Но ето...
Започва да те пари
и болката нараства,
но казваш си:-едва ли,
той само ме одраска.
И удар, втори,трети
понасяш ти, геройски,
а навик придобил е
“приятелят” юдейски.
Интригите забърква,
поднася ти отрова,
животът ти побърква,
но,ах... нали сме хора!
Посрещаш го с усмивка,
изпраща те с прегръдка –
целувката на Юда
на челото ти лъсва.
Но няма тук  виновен.
На себе си сам враг си
предател щом греховен
обичаш като брат си.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Даваш ми добра идея, за да ти пропомня една логика, според която:

    Приятелството е безкраен спор:
    кой повече от другия обича
    и, вплели в поглед нежен взор,
    всеки с дарове големи тича.
    Тук на щедрост всеки има право,
    устремен към своето сърце
    и чрез другия напредва здраво,
    стискащ предани ръце.
    Този спор решение няма -
    цялостта е неговата мяра,
    както тайната голяма,
    раждаща в сърцата вяра.
    - С нежния и мил отпор
    се развихря този спор.
  • Здравей Валери!
    "Целувката на Юда" е обобщаващ текст,който характеризира неблагодарниците за които ти така често споменаваш и в частност е посветен на едно дългогодишно приятелство, а на твоя коментар ще отговоря с един твой текст публикуван в Хулите в началото на 2005 год.


    Приятелство разбива се с измяна

    Приятелство разбива се с измяна,
    че цялостта тогава се руши,
    когато користта явява се засмяна,
    готова лицемерно да те утеши.
    Започва тя с щедрите похвали,
    чертаещи пределни висоти,
    но пак готова да развали,
    създадени в живота красоти.
    Говори ти за светли идеали,
    превърнати от нея в етикет,
    но виждаш - служи на вандали,
    не трепващи пред никакъв поет.
    - За користта измяната е жажда,
    която интереса си насажда.
  • Утешение към Лъки!

    Привърших Лъки, втори том за теб,
    прислугата когато ме покани
    и ето, с мене идва Феб -
    да разтълкува думи неразбрани...

    Излъгал те приятелят предраг
    и ти му мяташ черната верига,
    но не с нож, а с етикет на враг,
    че тътриш чуждата интрига.

    Но защо остава анонимен
    и как така сравняваш го с Юда -
    с един замах мигът интимен
    се срива само под принуда!?

    В книгите аз всичко съм описал -
    подробно, мило, откровено:
    конкретното е с ясна мисъл,
    която пази всичко съкровено.

    Затуй спокойно! Нямам вяра
    на лепнатите, чужди етикети -
    интригата остава си за мяра
    на хора, мислещи, че за поети.
  • Много ми хареса, Роси!
  • Браво ,Роси !Силен стих!

    Но няма тук виновен.
    На себе си сам враг си
    предател щом греховен
    обичаш като брат си.

    Много силен финал... Това за стиха...а относно предателството...Роси всички предаваме някого в един или друг момент,обикновенно най-близките си хора...прости на този твой "приятел" и от това ще олекне на душата ти . Повярвай,говоря ти от личен опит...

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...