Целувката на Юда

Поэзия

4.6K 0 16

Познаваш ли душата

на гнусният предател

на лицето с маска

наречена “приятел”?

Почувстваш ли в гърба си
на ножа острието
ще закрещиш в ума си:
О,не... Не е! Но ето...
Започва да те пари
и болката нараства,
но казваш си:-едва ли,
той само ме одраска.
И удар, втори,трети
понасяш ти, геройски,
а навик придобил е
“приятелят” юдейски.
Интригите забърква,
поднася ти отрова,
животът ти побърква,
но,ах... нали сме хора!
Посрещаш го с усмивка,
изпраща те с прегръдка –
целувката на Юда
на челото ти лъсва.
Но няма тук виновен.
На себе си сам враг си
предател щом греховен
обичаш като брат си.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

MOJSEI (Валери Рибаров)

Даваш ми добра идея, за да ти пропомня една логика, според която:

Приятелството е безкраен спор:
кой повече от другия обича
и, вплели в поглед нежен взор,
всеки с дарове големи тича.
Тук на щедрост всеки има право,
устремен към своето сърце
и чрез другия напредва здраво,
стискащ предани ръце.
Този спор решение няма -
цялостта е неговата мяра,
както тайната голяма,
раждаща в сърцата вяра.
- С нежния и мил отпор
се развихря този спор.

2006-11-09T14:55:33+02:00
LYCKI (Росица Петрова)

Здравей Валери!
"Целувката на Юда" е обобщаващ текст,който характеризира неблагодарниците за които ти така често споменаваш и в частност е посветен на едно дългогодишно приятелство, а на твоя коментар ще отговоря с един твой текст публикуван в Хулите в началото на 2005 год.

Приятелство разбива се с измяна

Приятелство разбива се с измяна,
че цялостта тогава се руши,
когато користта явява се засмяна,
готова лицемерно да те утеши.
Започва тя с щедрите похвали,
чертаещи пределни висоти,
но пак готова да развали,
създадени в живота красоти.
Говори ти за светли идеали,
превърнати от нея в етикет,
но виждаш - служи на вандали,
не трепващи пред никакъв поет.
- За користта измяната е жажда,
която интереса си насажда.

2006-11-09T13:58:14+02:00
MOJSEI (Валери Рибаров)

Утешение към Лъки!

Привърших Лъки, втори том за теб,
прислугата когато ме покани
и ето, с мене идва Феб -
да разтълкува думи неразбрани...

Излъгал те приятелят предраг
и ти му мяташ черната верига,
но не с нож, а с етикет на враг,
че тътриш чуждата интрига.

Но защо остава анонимен
и как така сравняваш го с Юда -
с един замах мигът интимен
се срива само под принуда!?

В книгите аз всичко съм описал -
подробно, мило, откровено:
конкретното е с ясна мисъл,
която пази всичко съкровено.

Затуй спокойно! Нямам вяра
на лепнатите, чужди етикети -
интригата остава си за мяра
на хора, мислещи, че за поети.

2006-11-09T01:11:18+02:00
Dimi (Дими Фильова)

Много ми хареса, Роси!

2006-11-08T16:31:09+02:00
megans (Магдалена Василева)

Браво ,Роси !Силен стих!

Но няма тук виновен.
На себе си сам враг си
предател щом греховен
обичаш като брат си.

Много силен финал... Това за стиха...а относно предателството...Роси всички предаваме някого в един или друг момент,обикновенно най-близките си хора...прости на този твой "приятел" и от това ще олекне на душата ти . Повярвай,говоря ти от личен опит...

2006-11-08T12:59:35+02:00