На крайчеца на устните ми
се е спряла една почти невидима усмивка,
отронена от утрото свенливо.
Докосваш ме със устни,
А по твоите пробягва
най-сладката целувка, бездиханна...
И парва ме – докосваш ме едвам.
Изпепелява ме...
Усмивката ти тъжна бавно
се разлива, наместо мед
от дъхави цветя събран.
...
Омаяна, по твойте устни бягам...
© Нели Всички права запазени