Целувката ти...
На крайчеца на устните ми
се е спряла една почти невидима усмивка,
отронена от утрото свенливо.
Докосваш ме със устни,
А по твоите пробягва
най-сладката целувка, бездиханна...
И парва ме – докосваш ме едвам.
Изпепелява ме...
Усмивката ти тъжна бавно
се разлива, наместо мед
от дъхави цветя събран.
...
Омаяна, по твойте устни бягам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
