18.10.2016 г., 14:51 ч.

Цена 

  Поезия » Любовна
958 4 13

                                     Защо ме караш да поглеждам

                                      небето час по час?

                                      Събирам облаците в мрежа,

                                      измислям си компас...

                                      На север вече е студено,

                                      на запад пак вали,

                                      на изток сочи "забранено",

                                      на юг - ще ме боли.

                                      Ще тръгна боса без посока

                                      и с вързани очи,

                                      ще влача дългата си рокля,

                                      смехът ми ще горчи,

                                      но знам, че сигурно ще чакаш

                                      на онзи кръстопът -

                                      за миг светът ще свърши сякаш,

                                      звездите ще заспят.

 

                                      А в утрото ще ни открие някой,

                                      превърнати в скала...

                                      Ще свири само омагьосан вятър

                                      в преплетените ни тела!

 

 

© Рада Димова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??