Цена
Защо ме караш да поглеждам
небето час по час?
Събирам облаците в мрежа,
измислям си компас...
На север вече е студено,
на запад пак вали,
на изток сочи "забранено",
на юг - ще ме боли.
Ще тръгна боса без посока
и с вързани очи,
ще влача дългата си рокля,
смехът ми ще горчи,
но знам, че сигурно ще чакаш
на онзи кръстопът -
за миг светът ще свърши сякаш,
звездите ще заспят.
А в утрото ще ни открие някой,
превърнати в скала...
Ще свири само омагьосан вятър
в преплетените ни тела!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рада Димова Всички права запазени
