1.08.2012 г., 20:48 ч.

Цената на мълчанието 

  Поезия » Любовна
1117 1 16

 

 

Тя почука разпалено - като пролетен дъжд,

по стъкла, натежали от чакане.

Вътре в тъмното сянка на някакъв мъж

си доливаше в тъжната чаша.

Тя нахълта в душата му, мълчаливо го спря

и до болка се впи във очите му,

той отстъпи за миг, но кръвта закипя

и я сграбчи без дъх до гърдите си.

Постояха така, не брояха минутите,

потопиха се в сладко безвремие,

преболя им тъгата, онемяха им думите,

а надеждата тихо простена.

После тя си отиде, той запали цигара,

а димът по следите ù хукна.

Той обаче не тръгна, мълчаливо остана.

И тогава надеждата рухна...

© Яна Вълчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??