Цената на мълчанието
Тя почука разпалено - като пролетен дъжд,
по стъкла, натежали от чакане.
Вътре в тъмното сянка на някакъв мъж
си доливаше в тъжната чаша.
Тя нахълта в душата му, мълчаливо го спря
и до болка се впи във очите му,
той отстъпи за миг, но кръвта закипя
и я сграбчи без дъх до гърдите си.
Постояха така, не брояха минутите,
потопиха се в сладко безвремие,
преболя им тъгата, онемяха им думите,
а надеждата тихо простена.
После тя си отиде, той запали цигара,
а димът по следите ù хукна.
Той обаче не тръгна, мълчаливо остана.
И тогава надеждата рухна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Вълчева Всички права запазени
