Цената на мълчанието

1.08.2012 г., 20:48 ч.

Поезия » Любовна

5.0 / 11

1203 1 16

Тя почука разпалено - като пролетен дъжд,
по стъкла, натежали от чакане.
Вътре в тъмното сянка на някакъв мъж
си доливаше в тъжната чаша.
Тя нахълта в душата му, мълчаливо го спря
и до болка се впи във очите му,
той отстъпи за миг, но кръвта закипя
и я сграбчи без дъх до гърдите си.
Постояха така, не брояха минутите,
потопиха се в сладко безвремие,
преболя им тъгата, онемяха им думите,
а надеждата тихо простена. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Онази
Ех...

Ех, живот, все не ми е по мярка добрата ти риза на райе от ребра, през които тревата расте. Със Адам...
"Мяра, според мяра..."

На дясното си рамо ангел носим, и с дявола на лявото си рамо, в охолство тънем, а коматче просим, тр...
Писмо до нея

Нощ е. Отново припламват звездите над моя ефирен сумрáк. Вече те вкусвам и знам, че ще скиташ из мои...

Още произведения »