20.10.2011 г., 7:33

Цената на Щастието

2.3K 0 9

Каква на щастието е цената?
Колко би платил да си щастлив?
Щом отдавна празна е душата
и не намираш живота за красив.

Усмивката измамно на лицето ти стои,
но друг ли лъжеш, или себе си?
Пазиш си тъгата от хорските очи,
няма смисъл да им казваш кой си!

И колко би платил да си щастлив?
Знаеш, не говоря за пари.
Намираш ли живота за красив?
След себе си оставяш ли следи?

Вярваш ли, че не си тук случайно?
Че някой е решил съдбата ти отдавна?
Или понякога си мислиш тайно,
че от твойта няма по-голяма драма.

Животът ти е дар, помни.
Живей както ТИ намираш за добре.
Накрая всичко ще се нареди.
Щом някой подари ти своето сърце!

Когато стане време, когато дойде края,
искам да ми кажеш какво от живота си разбрал.
Не се тревожи ще отидеш ли във рая,
разкажи ми какво за щастие си дал!



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...