Цената на славата
Преполовен животът! Тривиално!
Изкуство е да ходиш по ръба.
В умение превръщаш, екстремално,
пътя си към Горе, към върха.
Трапеза пищна, с много свещи,
поднасяш ястия със суета...
А цвят във ваза рони грешни,
изстрадани от болката, листа.
Прекрачил/а душевната матрица
в стремеж нагоре - към върха,
в теб впива се онази жица -
славата, директно във врата.
Сам/а или отново с непознати,
поделяш, но малко като на игра.
А час дванайсти свива ти сърцето,
крачещо самотно към дома.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Кръстева Всички права запазени
