Fontaine (Димитър Димчев)
172 1265
30.06.2009 г., 21:26 ч.

Цезар 

  Поезия » Оди и поеми
522 0 3

По плитката вада нахлуха кохортите,

метал и масла пляскаха върху пяната

и житото газеха, сякаш бе локва,

изплискаща  кръв върху раните. 

 

А Юлий се втренчи, с горчива  гримаса,

гримаса от трепет за чакани вести,

и хвърляйки копието си по земята,

удари длан в длан, и изщракаха пръсти.

 

И сякаш във факта, че ги преследват

наперени гърци в злато накичени,

стряскаше Цезар и за войските изглеждаше

каруцар, смушкал болно добиче.

 

И той съжали че избрал е през пръсти,

войски с боен дух като болно подбение,

с оклюмали брони над сгърчени кости,

„да отстъпим”... проехтя като мнение.

 

Къде беше силата на „първородните”?

Къде беше вуйчо му – консулът Марий?

Къде беше Рим, и сенатът, свободните?

Те сега са безжизнени,

... но се бореха.

© Димитър Димчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??