Цезар
По плитката вада нахлуха кохортите,
метал и масла пляскаха върху пяната
и житото газеха, сякаш бе локва,
изплискаща кръв върху раните.
А Юлий се втренчи, с горчива гримаса,
гримаса от трепет за чакани вести,
и хвърляйки копието си по земята,
удари длан в длан, и изщракаха пръсти.
И сякаш във факта, че ги преследват
наперени гърци в злато накичени,
стряскаше Цезар и за войските изглеждаше
каруцар, смушкал болно добиче.
И той съжали че избрал е през пръсти,
войски с боен дух като болно подбение,
с оклюмали брони над сгърчени кости,
„да отстъпим”... проехтя като мнение.
Къде беше силата на „първородните”?
Къде беше вуйчо му – консулът Марий?
Къде беше Рим, и сенатът, свободните?
Те сега са безжизнени,
... но се бореха.
© Димитър Димчев All rights reserved.
