...
Ако бях художничка,
щях да рисувам само ръце.
Те са първият повод
да зачитам забравата.
Ако са вдървени
и стискат студа,
няма смисъл да се вглъбявам,
да плета ръкавици от нишката на
щедрост измислена.
/От лаици и стари моми/.
Последната дума ще дам на очите.
Симпатични, тоест, две по две,
като ръцете.
Те са първият повод
да зачитам раздялата,
преди да се случи.
Ако потъна и не търся спасение,
няма смисъл да се страхувам.
Все някога ще изплувам
в дълбокото на душата си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Комаревска Всички права запазени
