Омръзна ми да бъда това, което  ти желаеш!
Чувствайки се толкова изхабена, потъвам в пространството!
Можеше поне малко да се постараеш
и да не разрушиш "прекрасното"!

Не знам какво очакваш?
Натисната от напрежение да се моля?
Все натякваш, че можеш да прощаваш,
но какво след като и вината не е моя?!

Достигнала до кръстопът, точно пред кръстопът
просто не мога и да ти изкрещя!
Болката - иска ми се да я спрат!
Плачеш, но защо ли, след като ти сам това си пожела!

Аз бях толкова мудна и замаяна,
аз не те чувствам вече!
Просто реших да си тръгна, престанала
да вярвам във това, което беше!

Всяка стъпка, която правя, за теб е грешка!
Как тогава да проходя?
Имам нужда от една здрава ръка и то човешка,
с която да споходя!

Станала толкова уморена,
имах толкова неща да нося!
Какво ми ставаше? Дори не бях и покорена!
Какво се опитвах да изпрося?

Аз ставах това! Единственото, което исках да направиш,
е да приличаш повече на мен, а аз на теб по-малко!
Случва се да ме оставиш,
но когато аз го направих, стана жалко!

Не виждаш ли това, че ме успиваш?
Държиш ме здраво, защото те е страх да не загубиш контрол!
Можеше веднъж поне да се допиташ
като си объркан и седиш на царския си стол!

Защото всичко, което си мислеше, че ще бъда,
следва сърцето ми през твоя поглед!
КАза ми, че аз те съдя!
Не беше и така! Аз си тръгнах и не спорех!

И сега знам, може да продадох края,
но аз го знам...
С тебе нямам право да мечтая,
защото себе си не исках да продам!

Защото аз знам, че ти като мен също
си разочаровал някога някой!
Държиш се толкова странично, някак си невръстно!
Но ако става на въпрос за мен... На празна гара стой и чакай!