Чакам...
ЧАКАМ...
Р. Чакърова
Живяхме и умирахме... А после
се раждахме в различни светове.
Не помня колко пъти. Седем - осем...
И трупахме стотици грехове.
Сега сме тук. До бяло нажежени
от огъня, влудяващ ни към страст.
Познавам те. А ти - позна ли мене?...
Звездите все шушукаха за нас...
Планетите се пръскаха от клюки,
следи оставяхме по всеки Млечен път.
Необясними бяхме за науката,
не можеха изобщо да ни спрат!...
Заспи, сънувай! Хайде! Припомни си!...
Това съм Аз. Ела. Не се страхувай.
Стаила съм се тихо, чак не дишам...
И чакам. Пак да се целунем!...
Лондон 05/11/2016 ' 19:00
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Rositsa Chakarova Всички права запазени
. Ама то няма как да не го хареса човек.