Чакам
544
0
2
Ето, че я чакам във студа.
Младите крака са на перона.
Пее ми замръзнала Луна.
Скоро ще ме стресне телефона.
Брулят ме красиви светлини.
Релсите са страшни и студени.
Нося във сърцето младини –
някакви ефирни и зелени.
Отивай си вече. Извика човека.
Сурово го стрелнах. Омраза изтече.
Отрекох фалшивите думи. Проклети
се вият човеци в земи на поети,
заети със чувства, които са тежки…
Младата спря на пeрона.
Нежна усмивка. Звезди!
Сладко заспа телефона.
Аз я прегърнах с очи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
