28.08.2015 г., 7:52

Чакам те

826 0 3

Пиша само, когато тя ми заповядва.

Музата.

Като морска вълна нахлува

в моята душа.

Залива ме с огнени слова,

които няма как да задържа

в моето сърце.

Не искам то да изгори.

То иска само теб да види.

Ти знаеш къде да ме намериш.

Знаеш пътеката на Любовта.

Пътеката, която ще те отведе

до брега на едно море,

където и двамата бяхме

докоснати от Любовта.

Чакам те.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наско кирилов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...