Чакаща някой да каже "Ела!"
Скрила се в тъмното,
стаила страха,
ближеща рани от нищото,
чакаща някой да каже „Ела!”,
стои за пореден път Любовта...
Дебнеща, гладна
на прага стои,
наточила зъби
и вперила злобно очи,
чакаща някой да каже „Ела!”...
Напада те в гръб
и не пита,
а всъщност е гълъб,
който стреснеш ли отлита
и пак чака някой да каже „Ела!”...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Доби Константинова Всички права запазени
