Чакаща някой да каже "Ела!"
Скрила се в тъмното,
стаила страха,
ближеща рани от нищото,
чакаща някой да каже „Ела!”,
стои за пореден път Любовта...
Дебнеща, гладна
на прага стои,
наточила зъби
и вперила злобно очи,
чакаща някой да каже „Ела!”...
Напада те в гръб
и не пита,
а всъщност е гълъб,
който стреснеш ли отлита
и пак чака някой да каже „Ела!”...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Доби Константинова Все права защищены
