2.03.2008 г., 17:20

Чаша мартини

1.6K 0 3
Чаша мартини, със зелена маслина.
Чаша мартини, омайва зелени очи.
Чаша мартини, приглушено
в тъмното,
притиснати са две души.
Чаша мартини, музиката ми шуми
Чаша мартини, ръка в снагата ми се впи
ритъмът люлее ме в нежни вълни
Чаша мартини, дъхът му опари женски уши
Гласът му гальовен ...
Светът му оголен...
Струи
Струи подканващо
В две котешки очи
Чаша мартини в твоята власт
отдавам ти се...
О, мартини!
Диво
Разтегливо
Пропускливо
Чаша мартини с любовен екстаз
божествена, течна...
Сласт, сласт, страст...
Чаша мартини, уханна канела
мургави тела е сплела
До чаша мартини, две цигари горят,
душата е черна,
думи мълвят.
Чаша мартини,
полудяла съм от страст,
очите блестят.
Чаша мартини,
уморено заспах,
събуждам се в прегръдките ти...
Чаша мартини и грях...
в ръцете му дяволски аз оцелях.
Чаша мартини искам го пак.
Злодеят властен, желая го пак!
Чаша мартини, той е пиян,
в мен не остана никаква свян.
Чаша мартини, люби ме сега!
Ще оставя в тялото си лепкавата ти следа.
Чаша мартини, приглушена светлина,
грабват ме пръсти,
жадна уста.
Чаша мартини от сладостни тръпки,
желая те пак!
В чаша мартини избягаха думите.
В чаша мартини изгубих си римите.
Чаша мартини.
Задъхано,
с девет маслини.
Чаша мартини.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деси Мандраджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...