Чаша вино
Чаша вино
Чаша вино, руйно вино пия,
стъклена чаша, спомена за теб не крия!
Сядахме двама с чаша вино в ръка,
с очи искрящи, с влюбени сърца.
Кристален звън, глътка една
и смеси се виното с целувка.
Червено вино, виното горчи,
то истинско е, по това си му личи.
Гъсто и хубаво, както преди,
но чашата е самотна, уви!
Пращят дърва в старата камина,
огънят пръска искри,времето отмина!
Останах сам с чаша в ръка,
къде отиде ти, къде е Любовта ?
Усетих познат аромат, спомен от някога,
обърнах се, видях я, беше Тя –
красива, усмихната с чаша в ръка.
Наздраве, няма Тъга, няма я и Самота,
чашите кристални станаха две сега.
Две пълни чаши, една до друга,
от питието силно на Любовта.
Две ръце са вплетени в една,
две сърца туптящи заедно Сега!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Миленов Всички права запазени
