Часове в забрава отминават.
Треска на душата отшумява,
споменът се опустошава.
Емоциите болни жадно храним,
сякаш здрави ще ги направим.
Болното остава болно, само
здравото може да бъде заздравено.
Началото е ключът. Надеждата.
Здравото начало ни крепи в
миговете на забрава.

Часовете могат болезнено да минават,
но и щастие да даряват.
Емоцията оцветява, дарява и ограбва.
Искаш, имаш - нямаш,
очакваш, надяваш се.
Часовете отминават в загуба.
Направи нещо за себе си.
Вярвай. Трудно няма.
Въпрос на гледна точка -
погледа на успелият,
дръзкият, благословеният.

Часовете могат да бъдат
изкупление, дарение, уверение.
Всичко е временно.
Всичко свършва.
Една нощ... един миг.
Направи нещо за мен.
Усети пулса ми... той е
пулсът на нощта, на зова...
Чувствай... бягай!