Часовникът тиктака,

някой вън те чака.

В забързания свят

 може би е познат?

Дали да се доверя сега

на часовниковата стрелка.

И съдбата да променя,

като изляза от дома.

Поглеждам през прозореца широко,

но не виждам в мъглата надълбоко.

Може би трябва да изляза,

но баща ми че закъснявам отбеляза.

Часовник, ахх ти, с тез бързи стрелки,

моля те, моля те, поспри.

Аз трябваше да хвана тоз непознат,

защото съм страшен психопат.

И пак аз пред редовете се запрях,

но да чета аз  не можах,

бях изгубил точната следа

далеч от моята глава...