Часовник!
Часовникът тиктака,
някой вън те чака.
В забързания свят
може би е познат?
Дали да се доверя сега
на часовниковата стрелка.
И съдбата да променя,
като изляза от дома.
Поглеждам през прозореца широко,
но не виждам в мъглата надълбоко.
Може би трябва да изляза,
но баща ми че закъснявам отбеляза.
Часовник, ахх ти, с тез бързи стрелки,
моля те, моля те, поспри.
Аз трябваше да хвана тоз непознат,
защото съм страшен психопат.
И пак аз пред редовете се запрях,
но да чета аз не можах,
бях изгубил точната следа
далеч от моята глава...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Бунев Всички права запазени