Огънят и жарта
Пригорял е огънят,
трепери единствено жарта.
Изгубена дълбоко в самота,
ухапана от отровна змия.
Прегръдката им бе страст,
а любовта до гроб вярна.
Слепият съзираше сълзите,
Глухият долавяше смеха.
Пътища отдавна разделени,
преплитат се на кръстопът.
По надолнището лазейки,
поръсено със звезден прах.
© Иван Чорлев Всички права запазени