Частичка от миг, Ти, дари ми -
с целувки, с прегръдки - незрими,
с ръцете си недоловими,
душата поне погали ми! -
Прашинка утеха върни ми...
Сълзица ще блесне в очи' ми,
изтрий я и без думи кажи ми:
- До скоро! Твой Духчо, любими!
© Васил Иванов Всички права запазени