Частната държава и образованието ... *


Пари, пари ... и пак пари. Да си го кажем направо – няма защо да се правим на идеалисти. Откъдето и да се погледнем сме материалисти. Честно казано няма нищо лошо в това да си материалист. Лошо става, когато не можеш да управляваш материалните активи ефективно.

Не ни харесваше когато държавният апарат диктуваше живота, респективно икономиката. Започнахме леко-полеко да приватизираме различните отрасли. Ефектът е на лице – живее в свободна страна със свободна пазарна икономика. Почти сложихме край на “кошмарния” държавен монопол.

Казвам почти, понеже останаха няколко сектора,които все още не са частни, един от които е образованието. Нашумя напоследък въпроса – Да се завърне ли обратно платеното висше образование ? Ректорите, не само че прегърнаха идеята с две ръце и братски се сдружиха зад осъществяването и, ами сами я генерираха и наложиха на дневен ред в общественото пространство.

Главната причина според Биолчев (СУ), Борисов (УНСС) и компания, за връщането на платения прием, е недостигът на средства за осъществяването на пълноценен образователен процес, неконкурентното положение, в което се намират държавните ВУЗове, спрямо частните и премахването на високите такси за чуждестранните студенти, на чийто гръб доскоро университетите печелеха добри пари.

Колкото и средства да наливаме в университетите, уважаеми колеги, те никога няма да се окажат достатъчни. Защо ли? Защото , когато една майка даде на детето си 2 лева за закуска и то ги похарчи в компютърния клуб, детето пак ще остане гладно – нали? Така е и в образованието – колкото и пари да наливаме, дори да въведем 100 % платеното обучение, ако парите не бъдат изразходвани ефективно и целесъобразно, нещата ще си останат все същите.

Скромният ми опит показва, че парите, конкретно във висшето образование, са една прилична сума, която обаче не се изразходва ефективно. Това, че на ректорите им липсват мениджърски качества, е друг проблем. Има и друго. Както е казал гуруто на икономиката - Адам Смит, преди няколко века – личният интерес (невидимата ръка), е това, което най-напред ръководи човека. Така че не би било логично да очакваме ректорите на висшите училища в България да се откажат от идеята за платен прием.

В този случай студентите не трябва да остават безучастни. Не трябва да позволяват университетите да се превръщат в машини за пари! Целта на един университет е доста по-различна от това, да генерира колкото се може повече приходи. Но изглежда уважаемите ректори са позабравили каква е целта на висшето образование, както и това какво е да си студент.

Та...не случайно започнах статията с материализма и приватизацията. Така както е тръгнало, някой ден ще приватизираме и държавното висше образование.

В този ред на мисли, аз имам едно гениално предложение. Защо не приватизираме държавата България? Ще започнем от областите, ще преминем през общините и градовете и ще завършим с училищата. Така освен частен бизнес и пазарна икономика, ще имаме и частна държава. Интересен термин – нали?

Няма да имаме президент, депутати, областни управители и ректори, а ще имаме Акционерни Дружества , бизнесмени, мениджъри и предприемачи. Факт е, че ако продължаваме в същия дух, някой ден горният сценарий няма да е фикция, а реалност!
 
Ето защо, който иска да си плаща за образованието, нека потърси услугите на частните училища, а който покаже знания и се справи с изпитите, ще бъде приет в държавен университет на държавна поръчка!

/Симион Патеев/
*рубрика мнения - 24 часа