Една жена танцува в твоя сън,
косите и са с цвят на абанос,
а тялото и, жадно тръпнещ стон,
цигулката на майстор виртуоз.
Коя е тя, дъхът и те докосва,
усещаш аромата непознат,
цветя навярно, дъжд по топла кожа,
въздишка от неразгадаем свят.
А тя танцува. Вече вътре в тебе,
в кръвта ти ритъмът пълзи
и пак душата ти ще вземе,
и ще те люби до зори.
Сънят ти тихо си отива,
но този тайнствен аромат...
Възможно ли е да я има?
Възможно ли е, в този свят.
© любимка Всички права запазени