Черен ангел
с красота на древна богиня,
сред хората тайно вървиш
и всяваш мрак и обида.
Пленени от твойта красота,
те искрено се радват.
Някои виждат любовта
и за теб душите си дават.
И да, наистина така е -
ти си приказно красива,
но в душата ти витаят
болка, ярост и обида.
Вървиш напред с коси разпилени,
само вятърът с тях играе.
Устните ти кърваво червени
целувка какво е отдавна не знаят.
Ти беше някога добра,
със поглед мил, засмян,
но излъгаха те в любовта,
подиграха се без свян.
За мене ти си прозрачна
и аз не те виня,
подай ръка момиче мрачно
и от мрака ще те изведа.
Сама дълго там се лутах,
но накрая светлина открих.
Ела със мен по пътя лунен
в сияния на хиляди звезди.
Ангелите първи падат -
най-добре аз знам това,
но в душите им остава
скрита нежна любовта.
Черен ангел, идваш ли със мен
с красотата на древна богиня,
нека дойде веч светлият ден
с любовта като нова светиня!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теди Дамянова Всички права запазени
