"душата-номад" (Ангел Колев)
Бездомно се скитам по свят изтъркулен,
забързано-потен и втръснал.
Кръстосвайки, колко ли чифта цървули
в магарешки тръни съм скъсала...
Ох, знам ли къде са ми хвърлили пъпа
премногото сприхави баби,
та делника хилав чепато настъпвам,
без нищо в бохчата за грабене...
Да, имам парченце в големия пъзел –
врата и табелка със име.
Но пътят ми, вързан на синусов възел, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация